Утро

В пред утрото нощта е свежа.

В градинката се стели хлад.

Отблясъците плетат мрежи,,

тамата с туй да оплетат.

Блестят очите на росата,

замигат  в тъмното и спрат.

И Изгрева се  гони със Зората,

докато дверите го приютяг...

Над клоните луната грее,

мъждукат малките звезди,

със синевата ще се слеят,

щом Слънцето ги заслепи....

Аз в този ранен час съм станал,

да срещна Изгрева с очи,

безсънието да престане

и мъката да замълчи!

Блестят сълзите на тревата!

Със мене плаче Пролетта,

 тъга ми е напълнила душата,

че  се простих със Любовта!