13 feb 2010, 16:13

Утро 

  Poesía
572 0 7

Утро

 

От изток пак небето просветлява

и блясва във воала на Нощта.

Денят отново властно се задава

и с женска кротост пак отстъпва тя.

 

Зората свойте нежни шепи

разтваря над заспалите цветя.

Очите им, от тъмнината слепи,

измива с животворната роса.

 

И аз бях в плен на черната стихия,

попадайки в капана на съня,

една неразбираема магия

от истински и от измислени неща.

 

Но Утрото е мой освободител

от лепкавите мрежи на нощта,

на новия ми ден - дарител,

на миг живот в реалността.

 

© Арина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??