13 dic 2007, 23:03

Утро 

  Poesía
516 0 8
 

Когато сълзите солени напират,

надеждите гаснат в тъга.

Когато мислите чувства стари събират,

спомените рисуват след дъжд бледа дъга.

 

Аз оставам в цветни очертания на пътя

сред безброй свежи треви, всяко утро.

И без да знам накъде да се запътя...

нощем, денем аз стигам до моето си нежно Утре.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??