Когато сълзите солени напират,
надеждите гаснат в тъга.
Когато мислите чувства стари събират,
спомените рисуват след дъжд бледа дъга.
Аз оставам в цветни очертания на пътя
сред безброй свежи треви, всяко утро.
И без да знам накъде да се запътя...
нощем, денем аз стигам до моето си нежно Утре.
© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados