По склона хързулна се утрото – пляс! –
цамбурна краката си в локва дъждовна,
зачатка по пътя си с мокри подкови,
огряно от сънното слънце в анфас.
Небето сълзици зарони без глас,
че облаци черни гнетят го отново.
Обсебен от вестника мъж е заровил
носа си в колонката „Златен пегас”.
Кафето му черно с каймака си бял,
изстинало вече, стои недопито.
Тълпата с чадъри набива копита.
Навъсен е всеки, унил, недоспал, ...