13 ene 2011, 12:31

Утро 

  Poesía
467 0 8
Светът се разбужда тъй чист и красив,
разкършва плещите  засмян, мълчалив.
И пуква зората, здрачината редее,
а Изтокът в пурпур полека светлее.
И мигом препуска табун буйни коне,
а в тежки доспехи незнайни ездачи
пришпорват ги твърдо в избрания път.
Струи светлината и лумва животът,
Светът се събужда тъй чист и щастлив!

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??