Събуди се светът
и аз със него протягам
сънено ръце.
Тих ветрец в ухото ми шепне
- "Добро утро! Здравей, мило дете!"
Тополата ми маха
със зелените си вейки,
а ручеят се пени с весел смях
и славеят на клонката люлей се,
кат извива кръшен глас.
Слънцето протяга топли длани
и ме гали по косите.
Зайче слънчево подскочи
и ми светна във очите.
Утро слънчево, прекрасно.
Утро, пълно с топлина.
Ах, как искам да си вечно,
вечно, както в песента!
© Миглена Георгиева Todos los derechos reservados