Утро край Охридското езеро...

20 sept 2014, 11:38

Poesía » Del paisaje

1752 0 3

Утро край Охридското езеро...

.. ей Слънцето огрява планините,

но езерото още е във сянка,

лениво някак, шумолят вълните

сънливи още в сутришната дрямка...

Луната като облаче е бяла

и спряла е за малко на небето-

тя, светлината си в нощта раздала,

на влюбени да свети и поети...

... Денят посрещам с ведро настроение,

макар че от когато свят светува

със всеки ден към Друго измерение

Животът, знам, във Залезът пътува!...

Но утрото сега е тъй прекрасно,

а залезът е толкова далече

и птичи песни екват велегласно,

че замечтавам за безкрайност вече...

От езерото Вечност ме облъхва,

приятен вятър влюбено ме гали:

назад нощта отчаяно въздъхва,

напред- денят възторжено се пали...

... И много дни в животът ми да бъдат!...

Един Човек, сега ги поздравява...

А ако днес, Любов ми те отсъдят:

да е красива и да продължава!...

... а някой ден ли пак тъжа за Вечност,

но почнат да „омекват” коленете-

ще идвам тук, край езерото, вечер

и сам ще си говоря с боговете...

Коста Качев,

12.09.2014.

Охридското езеро

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stoyna (Стойна Димова)

2014-09-22T16:14:14+03:00

Поздравление за прекрасната творба с чудесния стих!
yogimax (Василена Т)

2014-09-22T15:03:37+03:00

Прекрасен стих,красива природа!Изпитах подобно вълнение
и аз , като бях на това чудно място.Поздрав!
voda (Елица Ангелова)

2014-09-20T20:17:48+03:00

ето как величието на природата събужда размисли и копнежи...