***
Там в капчука
две врабчета се карат за нещо
спорят с вятъра вече от час
а е толкова сънен светът
непотребен
свито в облак небето
бълнува на глас
и щурец ми припява
някъде в двора
бърше бавно звезди
уморена Луна
там в капчука навярно
поспряло е утрото
и покълва
в очите
едва…
***
Стрелки
в прозореца –
… бродират си
съзвездия
печални луни
шепа гларуси
кални отверстия
и някаква песен
изпята без глас…
капе по пода
отминало времето
и ниже
по дланите
хлад…
в боси чувства
събличат се дрехите
спи на прага
протрито наслагване
стърже в клоните
свъсено вятърът…
сипкаво утро е –
тихо …
…
разпадам се…!
© Todos los derechos reservados