3 feb 2021, 10:32  

Утро, за смахнати 

  Poesía » Otra
472 5 10

Легло и скрин. Завивка,
възглаве, сън - плашлив.
И зимен изгрев – сивкав,
и пориви – в архив.

Закуска –  две-три хапки,
изгарящо кафе.
Усмивка, но за кратко –
рисувано парфе –

на дъното на чаша,
денят – неподсладен.
И мислите – на паша,
натирени –  с ръжен.

Искрици –  икебана,
въздишката  –  за шал.
Котакът –  на дивана,
за ласка закопнял.

Жена –  кълбенце свито.
Три страници –  мечти.
Далечен път –  в очите
и сбъдване. Почти.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Момичета!
  • Тъй като гледам, за нас си е съвсем нормално 🤗
    Добро утро!
  • Благодаря ви, приятели!
  • От началото ме заинтригува - заглавието със запетая и без нея звучи различно. Но все въздействащо.
    Цялото - хубаво!!!
  • Щом има далечен път , мечти.... останалото са ежедневни подробности!
  • Но нали винаги (или почти!)
    човек започва със мечти?
  • Калине, Дени,благодаря ви! Пепи, освен, ако не се храниш в легени, ще станат едни такива мънички и неапетитни рисунчици. Я си яж!
  • Безглаголна красота
  • Надеее! С тая чаша с нарисуваното парфе как ми даде идеята" ще си нарисувам сервиз чинии: с пържола, с кебапче и кюфте, със сухо мезе във форма на сърце, с пълнени чушки и сарми, с баница и с мусака, и минавам на диета!
  • Боже, Наде, как завладяващо и точно си го описала! Всяка дума си е на мястото - и като поетично вдъхновение, и като прозаично всекидневие! Усмихна ми деня! Поздравления!
Propuestas
: ??:??