Утрото на двора буди ме - и не съвсем - Verso: De amor De donchevav (Венета)

donchevav (Венета)
82 557

31 mar 2014, 0:47

Poesía » De amor

434 0 0

Утрото на двора буди ме

... и не съвсем...

Тази сутрин утрото стана

по-рано,

да пие кафето си с мене.

Под крушата цъфнала

седна на двора –

да ме изчака -

с мило търпение.

Два гълъба,

гнездо в клоните свили,

решиха да му правят компания.

Моите котки, от факта щастливи,

на мига им отделиха внимание.

Кучето Джаки,

макар недоспало –

отзова се с бодряшка закачка.

Утрото смигна му,

за миг провидяло

в закачката някаква плачка.

Два щъркела горе, в небето запорили,

над къщата кръгче извиха.

Две патици в двора, спрели да спорят,

с поглед влажен ги проследиха.

Две малки врабчета, сгушени в крушата,

влюбено се зацелуваха.

Две свраки комшийки, купона подушили,

в двора кацнаха и залудуваха.

В къщата двама с теб също не спим,

усетили сладката тръпка

да срещнеш утрото до човека любим,

пролетта да изпиеш на глътки!
30.03.2014 година

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.