31 mar 2014, 0:47

Утрото на двора буди ме - и не съвсем 

  Poesía » De amor
434 0 0

 
Утрото на двора буди ме
       ... и не съвсем...
 
 
Тази сутрин утрото стана
по-рано,
да пие кафето си с мене.
Под крушата цъфнала
седна на двора –
да ме изчака -
с мило търпение.
Два гълъба,
гнездо в клоните свили,
решиха да му правят компания.
Моите котки, от факта щастливи,
на мига им отделиха внимание.
Кучето Джаки,
макар недоспало –
отзова се с бодряшка закачка.
Утрото смигна му,
за миг провидяло
в закачката някаква плачка.
Два щъркела горе, в небето запорили,
над къщата кръгче извиха.
 Две патици в двора, спрели да спорят,
с поглед влажен ги проследиха.
Две малки врабчета, сгушени в крушата,
влюбено се зацелуваха.
Две свраки комшийки, купона подушили,
в двора кацнаха и залудуваха.
 
В къщата двама с теб също не спим, 
усетили сладката  тръпка
да срещнеш утрото до човека любим,
пролетта да изпиеш на глътки!
30.03.2014 година

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??