Увлечени
Днес отново те видях -
беше като слънчев лъч в зимен ден -
и даже май че онемях,
гледах през прозореца си замъглен.
Ти беше толкова реален,
че пръст да бях подала, щях да те докосна
и избягам от света банален,
в който с дни живея вече доста.
Походката ти излъчваше напереност,
но аз така си я обичам.
И зная аз, господин самоувереност, ...