Увод към богословието...

(или: Още веднъж за Грехът)

Живота ни минава във дилемата:

„ Наистина ли грешен е  Грехът,

със който сме населили Вселената,

или пък богословите грешат?..”

...Във спорове изминаха години,

че  всеки философ или поет

по темата (с мотиви обясними!..)

с вълнение представи свой проект...

Столетия димяха страшно кладите

вместо небе покриваше ни дим,

крещяха в транс тълпите по площадите

за зрелища с глада неутолим...

...Веднъж монах в килията си строга

отдаден на молитви и на пост

от глад изнемощял се взрял към Бога

със богохулно- дръзкия въпрос:

„Нали, (О,Боже!) Ти си тъй направил

Живота да се ражда от Страстта,

а непорочното зачатие оставил си

единствено за своя суета,

защо тогава си за грях нарекъл

когато мъж  познае сам жена и не

тя ябълка на страстната арена,  

а гола гръд с любов му подаде?...

Нали Ти всичко си обмислил Боже,

дори си ни дарил със Благослов,

защо тогава толкоз те тревожи

Страстта, с която вием от Любов?..

Виж Дявола застанал е на прага,

та само миг погледнем ли в страни

в замяна на душите ни, предлага-

Живот в безгрижна Страст до старини...”

...Но отговор монаха не получил

на своя непочтителен въпрос...

(Навярно там  от Дявола подучен,

обезумял в килията от пост!...)

...Родени в грях, така си и живеем

отдадени щастливо на Страстта

и знаем, че ще плащаме за нея,

но все я търсим, все ни мами тя!...

...Потъвам във ефирни деколтета

от нежността им спира ми дъхът:

не ме наказвай Боже със вендета,

че не тъй грешен, всъщност, е Грехът...

                                 д-р Коста Качев