Поредна утрин в 5 часа - най-приятното време
да се събудя сам и чуя природата сама.
Преди шума на бързащи очарованието ù да вземе,
от сън умората приел - омаян търся пак съня.
С песен на птица и хора на врабчова дружина
от листата аплодисменти вятъра събира.
Унася ме отново - живот навива своята пружина
за нов ден, желание за нова емоция напира.
Сърцето забавя ритъма си след въздишка плаха
и душата на последната мечта се мята.
Като от детска въртележка картини се меняха,
запълвайки ме със въртежа на земята.
Време е - и онази стоманена песен ме събужда,
на последна спирка вратите се отварят.
Сега пък режимът сън от почивка има нужда
и сетивата за нощната му работа се залавят.
Vacuum
© Влади Мир Todos los derechos reservados