В безброй крайбрежни песни да боли
Хората си тръгват и аз не ги разбирам.
Защо са лесни повече от мен дори?
Представите ми се разбиват и вечно ги събирам.
В безброй крайбрежни песни да боли...
хората ще тръгват, няма да разбирам,
в строшените бутилки все ще ги намирам,
и в танца ми вълните нежно ще разсмивам,
и лошо ще ми става, без да протестирам...
Някога ще тръгна, без да се разбирам.
Корабче в бутилка с молене, мечти,
духнати от вятъра, за да ме - пак - раздират ...