voda (Елица Ангелова)
582 14033
30 abr 2008, 6:26  

Мигът 

  Poesía » De amor
864 1 22


 

 

Повика ме и аз оттук те чух.
(Привличаш ме почти неустоимо.)
Дойдох. И близък си ми, и си чужд  –
(не зная даже малкото ти име).

Неловко е. И думите мълчат.
Но ти си мъж. Разчупвай тишината.
И с поглед начертай пред мене път -
аз искам да достигна до душата ти.

А после ме изпий - с очи и с дъх.
От крехката си младост ще ти влея.
И там, на нашия Голготин връх,
ще знам коя съм. И защо живея.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??