Не съм във идеалните стандарти
угоен, алчен, властен непукист -
Съдбата дала ми е други карти,
на неразбран от никого артист.
Играя в празни зали, без овации,
покланям се (нали играя роли)
Самотен клоун, най-ненужната атракция,
сред този свят, тъй чужд на моя...
От столовете празни чу се смях,
там призраците са на моите чувства.
Играя себе си пред тях
в безумието на лудото изкуство.
Сълза размаза клоунския грим
и бързам да се скрия зад пердето,
а суетата, превърна се във дим,
че в адски огън ми гори сърцето...
Пък тя е в него, тази празна сцена,
но едновременно... и аз съм в нея...
Бръснач докосва кухата ми вена -
Изтича тук илюзията ми... че живея...
12.02.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados