> Минава времето, не чака, какво очаквам аз - не зная...
>
> Понякога изпускам влака, стоя сама съвсем накрая.
>
> На края на перона мрачен, съвсем във края на сезона,
>
> в чакалнята е сиво-здрачно, подпирам сивата колона.
>
> Защо, се питам, не пътувам, защо безмълвно съзерцавам
>
> и колко още ще сънувам, че движа се, а тук оставам?
> ...