Дойде като светкавица. Пресече ме.
По пръстите й никнат детелини.
Боли ме все едно че съм обречена.
Тя всеки път боли с различно име.
И казва, че ме помни по рождение –
от някой друг живот, по интуиция.
Тя носи сиво, ретроградно и червено
и с цялата си съвест мрази птиците.
Набивам се в очи със мойте дрехи.
Това ни е едничкото различие.
Крилата ми се крият под приетото -
и значи не минавам и за птица. ...