Ще изтанцуваме и този блус в нощта
по волята на перлено небе -
в „часа на синята мъгла”
ръчица нежна ръката ми прие. 

Насън целувах лебедова шия,
аз, „вятърът, пронизал есента”.
С приятели се мъчех да опия
и да прекърша мъката в света...

Ах, чудно божие творение -
лъч светъл през воала на нощта.
При теб намирам вдъхновение,
което ми помага да раста.

И ярък спомен оттогава
с веселие огрява мойте дни.
Навярно всяко лято отминава
с тъгата кротка в нечии очи.

В синхрон с есето на Лорелай...