4 nov 2017, 10:15

В бъдното 

  Poesía » Filosófica
520 2 6
Топят се в мене мъжки сили...
Бледнеят образите мили.
Дори и по корем да лазя,
и съвестта си аз ще пазя.
И в мислите ми, още свежи,
ще ме обливат пак копнежи.
И прошката не ми е чужда,
но нямам аз от нея нужда.
Че мойта отесняла дреха
я ангелите вече взеха.
А аз – космическа фурия,
не искам тука да се крия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??