ellanor (Росица Петрова)
14 16
21 oct 2006, 19:47

В час по литература:) 

  Poesía
752 0 4
Вълнувах се, когато те видях.
Усмивката ти подла бе като нощта.
Очите ти обгръщаха света.
Ръцете ти изгаряха ме сякаш са от жар.
В сърцето ми разпали ти любовния пожар.

Засенчваш слънцето със своите коси.
Къдриците - море от злато.
И караш ме да виждам в теб нещо непознато.
Дори когато изчервяваш се от срам
за мене ти оставаш чист любовен плам.

Името ти символ е на любовта.
То изразява твоята душевна красота.
Съмнявам се, че любовта ти позната.
Но въпреки това, оставаш си единствен на земята.

                            На Любо 

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??