Тук съм се родила, мамо, тук.
И завинаги такава ще остана -
кръшна българка от шарен юг,
с куфар обич и със шепа рани.
Пак на път съм, мамо, пак.
Но небето ми е все оттатък,
дето в цвят на българския мак
сложих своя кървав отпечатък.
По света, дори от мен по-сам,
няма плетища - да ме препъват.
Пò е тесен, мамо, от мегдан.
А го мислех за съвсем бездънен. ...