лидка (Лидия Кърклисийска)
100 414
11 may 2022, 13:05

В детската градина 

  Poesía » Para niños
621 0 4

 

 

      Във детската градина

      реших аз да намина.

      - Затворено е вече! -

      във дворът някой рече.

      Но ето че отсреща

      едно мече ме среща.

      Вратата ми отвори

      и с глас ми проговори :

      -Ела,ела,качи се,

      от мене не плаши се.

      Аз си живея тука -

      и три пъти почука.

      -Това е знак условен

      за приятел безусловен!

      И ето,влязох в тази сграда.

      Очакваше ме изненада -

      играчките са оживели,

      играят си със топки бели.

      Мечето после ме поведе,

      във друга стая ме заведе.

      На болница ми заприлича,

      че тук играчките не тичат.

      - Това е кукличката Лалка.

      От всички кукли е най-малка.

      Косите и бяха проскубани,

      а двете и ръце - изскубани.

      - Таз беля кой ти направи?

      -Две момиченца с ръчички здрави.

      Скараха се зарад мен -

      дойде отговор смутен.

      - А пък аз съм дълга свирка

      и ме счупи Красимирка!

      -Ритна ме Иван със крак -

      каза дървеният влак -

      и ми счупи колелото!

      - А на мен пък виж,ухото

      Павелчо ми го отпори!-

      Зайче сиво проговори.

      Ех,дечица мои мили,

      тез играчки подарили

      са ви все хора добрички.

      С ваш,те хубави ръчички

      вий внимателни бъдете.

      Играйте си,но ги пазете!

  

 

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Когато стане нощ и играчките оживеят... »

5 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??