В дланта на вечно Живия
Усещам сянката на топлата Ти длан,
как мрачините в мен невидимо стопява
и виждам всеки идващ ураган
към Тебе, повече и повече ме приближава.
....
Те брулят клоните му с гневен пясък,
нахлуват грубо със сбръчкано лице.
Самозабравено изсипват своя трясък,
оронват всеки лист с безжалостно сърце.
А той, стои изправен, все по-силен,
облян от слънчевата светлина.
Блести непоклатимо, смел и дивен
дълбоко вкоренен в потоците вода.
Ветреца го загръща с топъл шал
и шепотът със пулса му се слива.
Непобедим е този, който е предал,
живота си в дланта на вечно Живия!
© Мария Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за присъствието ти, мила Руми! Твоята оценка и думи са благословение за мен! Нека вечно Живия ти носи вдъхновение и те закриля в предстоящата година!
-
Блажени са тези, които се уповават на вечно Живия! Бъди благословена, скъпа Мария, да пишеш все така вдъхновено!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
