Както прелита
слънчев лъч през водата
ставам понятна
за твоя вятър.
С бурята ненаситна
мрежи заплитам,
с приливи плувам.
Риби и чайки гоня
край вълноломи –
дух съм бездомен.
Плача от ярост, ликувам –
в твоя свят спомен
вече не съществувам.
16.11.2019
https://www.youtube.com/watch?v=KbmYHDbaE-o
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados