Посветено
Душата ми пропука се до дъно.
Сърцето ми презря немилостта.
Поисках да е само сън, но...
Познах я във очите ти смъртта.
Безмилостна нахлу. Коварна.
Неканена дойде. От нас те взе...
Отпред е твоята пожарна,
да те изпрати, татко, на ръце.
Душата ми от скръб се разпарчоса.
Ридае мама в черната забрадка.
Край гроба – две хлапета боси –
аз с брат ми – изпращаме те, татко…
http://www.youtube.com/watch?v=hHti59YXsx8
© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados