14 abr 2010, 22:51

В дух на вечно откровение 

  Poesía » De amor
766 0 0
В дух на вечно откровение
ме срещна споменът отново с теб.
И някак с безкрайно вдъхновение
ме люшна в мечти безчет.
Така и не успях да скрия
безкрайната любов към теб.
Която от сърцето ми извира
и търси да намери в безкрая - път.
Обрулена от хора и несрета,
повела битка с хорската тъма,
душата ми, обичаща, помита
човешката заблуда – суета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Недялкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??