В душата ми се взират жестоки две очи
и блясъкът им кара всичко в мене да горчи.
Изплуват спомените-паяци някъде от тъмнината
и мрежите плетат, но идва самотата.
И мислите ми, като прилепи летят из този мрак,
а писъците им с отрова поят ума ми пак и пак...
Сърцето ми тъй силно се раздира от жаждата за топлина, 
но без попътен вятър и корабът не стига до целта. 
Плътта ми жилят я оси, като ръце познати, но далечни. 
Думи-дяволи забиват ми игли в раните тъй истински и вечни. 
Мечтите ми, като приятел подъл ме спират да избягам 
и в бездна от сълзи без вик и стон пропадам...