Ти си като дума,
захвърлена в пространството -
без зов за завръщане...
Ти си песен, без текст,
нечувана, неизпявана никога...
Ти си листо от есен -
жълто, падащо, до край уморено -
да е на високо, да е младо и зелено...
Ти си зима - мразовита, неистинска.
Нежелана си, като погребална песен.
Но съществуваш и растеш, като цвете...
Но не си красива, а грозна вещица... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse