В душата ти е тъмно,
а маскираш се с лъчи.
И вместо да катериш,
само гледаш си, и си мълчиш...
Дните ти - безкрайни,
обляни са в студена пот.
Чувствата за теб са неоткрити тайни
и за тебе тайна е светът.
Заспиш ли, не сънуваш нищо,
мразиш се, но на шега.
Събуждаш се - и пак във тебе - нищо,
а всичко ти минава просто, ей така.
Отвори очи,
истината да ги избоде!
Запомни, боли,
но да си истински, е по-добре!
© Поля Георгиева Todos los derechos reservados
мразиш се, но на шега.
Събуждаш се - и пак във тебе - нищо,
а всичко ти минава просто, ей така.
Отвори очи,
истината да ги избоде!
Запомни, боли,
но да си истински, е по-добре!