22 may 2024, 8:59

В дванадесет и две секунди пак... 

  Poesía » Formas graves
319 5 3

1.

 

В дванадесет и две секунди пак

е дежавю от приказката луда.

Приседнал съм пред дворцовия праг

с пантофката принцесена във скута.

 

Каква бързачка само, що за бяг?

Не я настигам все и все се чудя,

и балът продължава все - бардак

на суетата шумна по принуда.

 

И ето го - свидетел гаден шута

с рефренче се занася тука смешно:

" Наполовин е любовта обута... "

 

Но стига вече. Пускам аз обява

във вестника ни кралски: " Търся спешно

принцеса с липсваща пантофка лява. "

 

2.

 

Дотолкова ли бях се замечтал? -

изпуснах аз пантофката и тя

строши се в стъпалата - от кристал

била, нали... и край с една мечта.

 

И кавър версията е провал,

в сценария изгубен, без следа,

се лутам сам и шутът пак без жал

рефренчета редува си в нощта:

 

" Каляската от тиква е, но тиква

е по- голяма, гледам, някой тук.

Принцесата избягала е с друг... "

 

Съдбата иронично ми намигва.

На бала връщам се. Какво остава?

Ще се натряскам яко, до забрава.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Е, чуй ме, принце, беше от кристал
пантофката. И счупи се накрая.
Принцесата, която си избрал,
безпаметно се влюби, в глашатая.
А ти върви си! Чакат те на бал, ...
  337 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Усмихна ме, Асенчо!
  • Ами не се знае... Той, алкохола не си стои мирно и тихо като в шишето! Благодаря ти за коментара, Стойчо! Бъди вдъхновен!
  • Не всяка несподелена любов клони към запой...
    Току-виж и някой след това налитне на бой!😂
Propuestas
: ??:??