Пиян, заспал съм пред екрана
във пролетната майска нощ.
Се точеше сънят ми уморено
и той съвсем не беше лош.
Но скърцане пробуди ме и ето
отворих пак очи зашеметен,
да видя аз туй нещо клето
що осмелява се да буди мен!
Една зловеща сянка замъглена
се там кривеше на екрана чер.
"Що правиш тук", запитах аз смутено,
а тя изсъска страшно - СеСеСеР!
О, призрако на миналото страшно,
не се меси във моите мечти!
Таман сънувах бъдеще прекрасно,
а в него нямаш място ти!
Но призракът не иска да си ходи,
юмрук размахва, съска и трещи,
а кучето, усетило зловещата прокоба
от страх под масата със вой се скри.
Но свърши се, дойде дванайсет,
изчезна като дим духът зловещ,
настана весел празник, и познайте -
от сянката остана само дъх на леш.
© Филип Коновски Todos los derechos reservados