Очите ми са езера бездънни.
Душата - необхватна шир.
Косите - нежна паяжина лунна,
сърцето - дълбок и опасен вир.
Мечтите ми към теб се носят
на гребена на бисерна сълза
и в очите ти тихо падат -
неусетно бавно, бездиханно.
Косите ми тялото крият
и сърцето с бесния туптеж.
Желанията ми към теб се вият
в чисто човешки стремеж.
В душата си пазя безкрая
на не една свята любов -
всяка една е всемирна омая
на живота с блясък нов...
© Нели Илиева Todos los derechos reservados