Скучаещ вятър развъртя метла
по сънните неделно-бели улици.
Във този час градът е опустял -
разпуска, преосмисля, дъвче, люби се.
Намигват синеоко със екран
прозорци тук-таме в плътта на здрача.
Момиче късополо и момче,
с четириног любимец бързо крачат.
А прелезът очаква своя влак.
Той винаги навреме преминава.
Самотна бариера.
Пътен знак. ...