Там от някой ъгъл скрит
младостта ще се усмихне
ще мине време, ще остареят
вещите и думите изречени
и не напразно душата ще боли
защото този който обича
сълзите не крие.
Ще помръкне времето и в нас
ще легне за дълго старостта.
Нима напразно душата ще боли.
Снега и студа ще затрупат всичко
и сърцето ще остане без любов,
а то ще плаче за младостта
за ония дни, когато седяхме щастливи
на нашата пейка.
И винаги времето ни връща в алеята
изпълнена със спомени потънали
в годините и сърцата ни.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados