Ти го изрече, сърцето се сви,
Така ме отнесе, душата изгни...
От устните страсни,
За които копнях,
Излязоха бясни куп жалки слова.
Аз не очаквах, а знаех, уви,
Че имаше друга,
В сърцето що спи.
А нощите наши останаха там,
В горещия август,
Без спомен, без жал.
Копнежът реши мен да последва, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse