В гори незнайни сам се скитам
и търся те сред дървесата.
За тебе изворите питам,
а те мълчат през есента.
И търся те сред дървесата
с нестихващият жарък ритъм
на моето сърце – в съдбата
вървя към теб, към любовта.
По вятъра изпратих слово,
най-откровеният си стих,
но в миг изгуби го сурово
увлечен в танц на лудостта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse