valqka (Валентин Василев)
515 2124
31 oct 2013, 8:36  

В гръб 

  Poesía » Otra
583 0 8

 

       

 

 

          И отново ме разтърси писаната каруца

                                на нелогичната ми съдба във гръб,

          разтресе ме като марсилска треска

                                                                           и заскърца

          по калдъръма на изгърбения ми

                                                                    житейски път.

          Нов камък, нов дълбей под колелата

                                 ме набраздява отвътре ненавреме,

           сякаш не изкачвам този рът,

                                            а той възкачва се връз мене.

          И защо ме гърбом пак обърна?

                                                Толкова е странен светът,

          когато искаш да се взираш в бъдното,

                                   а всъщност го изглеждаш в гръб! 

          Търсиш светлина, любов, добри хора,

                                           а те бягат от тебе, отплуват, 

          душата ти обръща се наопаки -

                        което идва е отзад,  отпред -

                                                                 което отминава!

          Насрещният вятър иззад тила

                                                          се гаври с косите ти,

          издухва обичта от очите и я смесва с праха,

                                   залепващ на дърветата в листите -

          заедно ще застелят те после пръстта,

                                         в която ще легнем пречистени.

          И времето гърбом обръща своя ход -

                      фиксира се погледа там,

                                           където само преди миг си бил.

          Не! Не искам объркан небосвод,

                                        не мога да живея само с минало!

          Обръщам се с поглед напред -

                                     разбра ли ме, Живот -

                                                           мой е следващия ход!

          За да съм аз! За да ме има!

                                                  Нима не мога пък да бъда? 

           Нали за бъдното са моите обич и мечти,

                                   макар че, Животе, така ме гърбиш,

          че и последния ми залък горчи ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви за хубавите думи, приятели! Радвате ме в момент, когато живота отново ме завихри неочаквано в гръб и се налага нова реконструкция! Но той затова е живот - за да ни мъчи и радва, нали! Топли поздрави и усмивка на всички!
  • Сякаш си ядосан, Валентин?! Харесва ми агресията в стиха ти.Поздравления,М.
  • "...с поглед напред. Мой е следващият ход!"
    За мен в тези думи е стихът: хъс, оптимизъм, самоуверенот!
    Поздравления, Вал!
  • Прекрасна, дълбока, мъдра поезия!
    Поздравления1
  • Не знам как да го напиша! Боли...много!
  • И аз ти стискам десницата като знак за уважение и споделяне!
    Този стих трябва да се чете, после да се мълчи... и пак да се чете!!!
  • Пак преглъщам я болката вътре.
    И се бия за светъл копнеж.
    Няма аз накъде да отстъпвам -
    това е моят последен рубеж!
  • Разтърси ме, Вальо! Горчив е животът, приятелю, описал си го като художник - усетих, дъжд студен ме заваля, задуха северняк... стискам ти десницата!
Propuestas
: ??:??