30 ene 2021, 9:27

В храма 

  Poesía » Filosófica
489 1 11
Със стон, със вопъл, със вик
избяга изтерзаната ми надежда.
Застанал пред Господния лик,
от мен болка и гняв се процежда.
Отчаян, кого нарекох: "Лъжец!" -
отецът със златния свещник,
иконата с кротък светец,
или мен - жалкия грешник?
Къде е великата, свята любов?
Доброто, мечтите - къде са?
Къде остана урока суров,
заслужен от злодея, подлеца?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Пантов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??