22 mar 2007, 19:46

В илюзиите на своето достойнство 

  Poesía
597 0 2

В разпилените прашинки на времето,
в изгубените части на съня,
носейки на плещите бремето,
сбогом казвам без глас на любовта...

В отминалите, забравени мигове,
превърнати в кални лъжи,
изгубили са се красивите спомени,
стопени в някогашните, отминали вече
                                        мечти...

И забързана по пътя на мислите,
подминавам спирките на любовта,
устремена уж към своето достойнство,
забравям за онази красота,
която казват била всичко във света...

И потъвам в безразличието...
подминавам и мечти, и хора,
скривам се в измислено приличие,
търсейки единствено у себе си упора!

И с няма гордост вдигам отмаляла глава...
заблуждавайки се, че в
илюзиите на своето достойнство
скривам онова, светло - нареченото чувство -
                            ЛЮБОВТА!

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??