15 oct 2009, 11:40

***(в името на...) 

  Poesía
1320 0 31

...>>>

 

 

Земна плът и камъни скубе, 
скубе лица и грачи на сухо,
и ги кашля в продраните облаци -
бременни да са догоре. Пълни...

... с Него – да има навсякъде семе,
да хване - яко и грубо.
Aлчни корени надълбоко да пусне.
Да се прободе в кухото вътре,
през гърба си докато излезе -
да не зачене себе си... осъден.  
...
На сутринта
увиснал на старите коси на луната
беше вятърът. 
...
А вярвах, че мога още да раждам.
...
Можех.
Някога.

 

 

 

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??