Когато се събирам в залези,
най-силно търся себе си.
Твоите очи ще ме познаят ли,
щом думите заглъхнат в хоризонта ми?!
Ще ме последваш ли в полета на птици
и ще утолиш ли жажда сред дъжда?!
Ще се оцветят ли твоите зеници
в онези седем цвята на дъга?!
А когато се разсънвам в изгреви,
най-светло ѝ става на душата.
Тогава ще се усмихнат ли очите ти,
вярвайки, че точно мен си чакал?! ...