6 jun 2009, 16:12

В измамница ме припозна 

  Poesía » De amor
1133 0 4

В една измамница се припозна

 и устните ти бисери шептяха -

с илюзията на нощта се губеха.

Под пълни луни, сгушени на кълбо върху пейки

замечтани,опиянени от аромата

на бялата топола и течащата река,

зароди се на Влюбения мост любовта.

Със смях откровен ти откри ме,

за обич и твоя спътница да бъда,

 с гердан от думи уви ме,

за да бъда в плен, не бях ти женица, ни броеница!

Запленен  бе от невинната момина сълза,

изгубил себе си сред повехнали цветя,

при мен  покой  намери страдалата ти душа

и не проси несподелен миг и изгубени слова.

© ДИМА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Багодаря , Георги и аз ти поздравявам!
  • Незабравимо!
    Невероятно!
  • Да това е истинското мото в тези стихове!Мерси!!!!
  • "не проси несподелен миг и изгубени слова"

    Страхотно!Поздрави!
Propuestas
: ??:??