1 nov 2011, 19:39

В изпитание 

  Poesía » Otra
385 0 0

 

Зъл скъперник към мен е животът.

И какви горчила ми поднася!

Как тежи ми понявга хомотът!

Колко скъпи неща ми отнася!...

 

Имам нежна душа - трепетлика,

да откликва на повеи леки.

Но не полъхи идват, с прилика,

а тайфуни посрещам метежни!...

 

Закалявам сърцето си в бури -

ту е тръпно, ту сякаш от камък.

И се радва на светли лазури,

и скърби - обгорено от пламък!

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??