Obra no adecuada para menores de 18 años
ТЯ: Не вярвах, отче мой! О, Небеса!
По Коледа се случват чудеса!
СВЕЩЕНИКЪТ: По- тихичко, Графиньо! Що за шум!
Нима изгубили сте своя ум!
ТЯ: Простете ми! Каквото пожелах -
то сбъдна се... не знам дали е грях,
защото моето едно мечтание
дойде със замъгленото съзнание!
Но хубаво, но хубаво си беше,
по мене всичко във екстаз трептеше!
Подаръкът бе жив, неудържим!
Вълшебен порив, ах, незабравим!
СВЕЩЕНИКЪТ: Какво говорите? Не Ви разбирам!
От думите Ви нищо не подбирам!
Подарък има ли сте, пояснете!
И кратичко за туй сега кажете!
ТЯ: Отдавна с Графа заедно не спим!
Пред обществото мило се държим!
На гости онзи ден, нали, ни бяхте!
На горния етаж самичъкк спахте!
В компания изпихме доста вино...
СВЕЩЕНИКЪТ: Намеквате ли нещичко, Графиньо?
ТЯ: О, не! О, не! Не чухте ли тогава,
че нещо странно, отче, долу става?
СВЕЩЕНИКЪТ: Не помня, може би! Не чувам аз,
когато спя... и то във нощен час!
ТЯ: Но както и да е! О, отче мой,
подаръкът ми бе самият, той...
СВЕЩЕНИКЪТ: Самият, той? Подаръкът ви? Кой?
ТЯ: Той, Дядо Коледа - дойде при мен,
от нежна страст безпир възпламенен!
Не бе облечен във червено сякаш,
но как ли може ти да предполагаш -
и беше в черно целият, че мина,
горкичкият, за мене през комина!
И мигом, отче, той ме облада,
от огъня му чувствах, че летя!
СВЕЩЕНИКЪТ: Това било е сън, от дявол дар!
Рогатият е със опасен чар!
ТЯ: Не беше сън, повярвай, отче мой!
Отвсякъде любовник бе си той! ( излиза )
СВЕЩЕНИКЪТ: От виното ще е. О, Небеса!
По Коледа се случват чудеса. ( излиза )
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados