СВЕЩЕНИКЪТ:

Започвай вече, дъще! Не мълчи!

Че притесняваш се, това личи!

ТЯ:

Простете ми! За първи път съм тука!

Не съм на себе си, а сякаш друга!

СВЕЩЕНИКЪТ:

Разбира се! Ти смелост намери

в душата си и честно говори!

ТЯ:

Но, отче, ако всичко си призная

най- грешната ще бъда, ах, накрая!

Във този свят аз още тъй желая

да ме докосват чувствата от Рая!

СВЕЩЕНИКЪТ:

Добре, добре! А кой не го желае?

За Рая всеки, миличка, мечтае!

ТЯ:

Така е, отче! Аз си го представям

по начин... Как да кажа?... Съжалявам...

СВЕЩЕНИКЪТ: 

Спокойно, дъще! Всичко разкажи ми!

Дори неща да има нетърпими!

Аз имам опит, вярвай, не от вчера

и верен път за тебе ще намеря!

ТЯ:

И вярвам ви! Говори се навред

какъв спасител сте, с авторитет!

СВЕЩЕНИКЪТ:

Спасявам, о, изгубени души!

Но давай вече! Всичко разкажи!

ТЯ:

Венчах се, отче, за дъртак богат!

Домът му е, почти, като палат!

Какво говоря? Грешница съм аз!

На мислите си тайни давам глас!

СВЕЩЕНИКЪТ:

Не спирай, дъще, ти изповедта!

Най- откровена трябва да е тя!

Самата себе си не укорявай!

Това решавам аз! Е, продължавай!

ТЯ:

Родителите мои за изгода

решиха ми съдбата и живота!

Материално съм задоволена,

но в другото съм, отче, наранена!

С мъжа ми нощем спиме поотделно,

самотничка се чувствам безпределно!

Дъртакът ме оставя без надежда!

Дъртак е, а в мъжете се заглежда!

В началото отчете се за малко

и после ме загърби толкоз жалко!

И млада съм, и хубава съм още,

мечтая да са чудни мойте нощи!

Представям си... Представям си неща,

които с жар изпълват ми гръдта!

Не зная, дяволът ли е това!?

И днес, и тук, аз питам ви едва!

СВЕЩЕНИКЪТ:

В представите ти някой се промъква!

ТЯ:

Промъква се и роклята ми смъква,

косите ми разпуска с лекота,

от пръстите усещам мекота.

Корсетът ми дори и не разбрала

кога го е свалил - и нежно цяла,

и гола съм в прегръдката му свежа

и как изпълва ме до връх копнежа

да впие устни в моите и с длани

да гали, и да люби, и да люби...

СВЕЩЕНИКЪТ:

И престани!!! Ума си ти изгуби!

ТЯ:

Простете ми! Срамувам се до грях!

В самозабрава, отче, явно бях!

СВЕЩЕНИКЪТ:

От дявола обсебена си, мила!

Навреме си дошла и тази сила

аз длъжен съм, нали, да " укротя " !

Кога ще мога да те посетя?

С молитва, от душите, да се слеем

и псалми вдъхновени да попеем!

ТЯ:

И още утре може, и тогава

съпругът ми за Ница заминава!

СВЕЩЕНИКЪТ:

Да видя само графика... О, да!

Добре ще е във десет сутринта!

ТЯ:

Ще ви очаквам, отче, с нетърпение! ( излиза )

СВЕЩЕНИКЪТ: ( сам )

При теб ще бъда, мила, без съмнение. ( излиза )