7 ene 2018, 1:09

В извън работно време 

  Poesía
343 0 2

Вървя сънливо рано сутринта,

а Господ ми изпраща изпитание.

Стотинки ми проблясват от калта.

Навеждане е мойто наказание.

 

Не е започнал трудовият ден,

не съм готов за работа проклета.

Защо отново, точно и на мен?

Не съм с работни дрехи!

 

Налага се обаче да ги събера.

Дошъл съм да се трудя.

Работа е моята съдба,

дори и с труд се будя.

 

Защо на мен, проклетия късмет,

си мисля аз улисан.

Събирам всичко и поставям ред

в трудовия списък.

 

В джобчето ми вече не дрънчат

семки и бонбони.

Проклет капиталистичен свят

с трудови закони.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??