В ЖАРАВАТА

Два пламъка, припламнали за миг,

нагоре се извиват и преплитат...

По-ярък става техният светлик...

И от жаравата искри политат...

Два пламъка, като тела извити,

докосват се, трептят и осветяват

във мрака сякаш мислите ни скрити...

И тази нощ все по-прекрасна става...

Два пламъка – припламнали за миг.

Извиват се, а после пак притихват.

Но - там дълбоко - техният светлик

в жаравата отново ражда стихове...

1 октомври, 2010