В кадифе
И отново ли? Пак?
Една вечер сама още...
Нека ме погълне този мрак,
че страх ме е от самотата на тези нощи.
И все пак - слей се мен, Самота, бъди тук!
И в кадифе ме облечи!
Явно не мога с никой друг...
Тогава ти копринената рокля съблечи!
Изгори жадните ми устни,
без целувки страдат!
Ти целувай ги! Единствено за теб да бъдат вкусни,
без червилото и моливът от тях да падат...
© Андреа Емилова Todos los derechos reservados