В какво се превръщат мечтите, щом угаснат -
в черна дупка... в счупени криле,
в болка, безнадеждност, самота и крясък,
във заключено зад покриви небе?
Колко път ще минем, за да осъзнаем,
че пораснали сме вече безвъзвратно,
че загубили сме картата на детството си и не знаем
пътя, който може да ни отведе обратно?
Остава ли в сърцата къс небе,
където пак да вкусим свободата,
където във кръга от мен и тебе
да няма тази болка по средата? ...